Въведение
Епиграфът към статията не е избран случайно. На първо място, Олдъс Хъксли е бил голям почитател на "разширяването" на съзнанието си с помощта на различни халюциногенни вещества. Всъщност името на синтетичния наркотик "сома" от безсмъртния роман на Хъксли препраща към загадъчната, но често споменавана във ведическите текстове "сома", която очевидно е имала изразени халюциногенни свойства. Второ, за първи път терминът "психеделик" прозвучава в писмо до Олдъс Хъксли, написано през 1956 г. от психиатъра Хъмфри Осмънд. Думата идва от древногръцките думи "душа", "ум", "разкриване", "проявяване" и се превежда като "разкриване на ума" или "освобождаване на душата". Нито Осмънд, нито Хъксли харесват термина "халюциноген" заради негативните му конотации, затова решават да измислят нещо по-добро.
Като начало трябва да направим известна яснота и да се запознаем с основните "действащи лица", които ще срещнем в хода на статията. Според съвременното схващане психеделиците не са всички халюциногени, а само тези, които се свързват в мозъка с рецепторите за серотонин подтип 2А (5-HT2A). "Класическите" психеделици принадлежат към три класа химикали. Първият клас са естествено срещащите се индоламини: N,N-диметилтриптамин (DMT), 5-метокси-DMT (5-MeO-DMT), псилоцибин и 4-хидрокси-DMT (псилоцин, активният метаболит на псилоцибина). Вторият клас включва фенилалкиламини, включително мескалин (получен от кактуса пейот) и синтетични "амфетамини" като 2,5-диметокси-4-йод-амфетамин (DOI) и 2,5-диметокси-4-бромамфетамин (DOB). Третата група са полусинтетичните ерголини, като известния LSD.
Днес в повечето страни психеделиците са незаконни наркотици. "Съседството" с кокаина и хероина в ограничителните списъци значително навреди на репутацията на психеделиците, въпреки това неслучайно те се оказаха сред "боклука". Към средата на 60-те години на ХХ век психеделиците се разпространяват свободно в обществото. Не само младежите от контракултурната среда, но и съвсем почтени хора си позволяваха да почиват и да се отпускат с помощта на халюциногени (оттук и изразът "развлекателни наркотици"). Неконтролираните "експерименти" с дози и комбинации от вещества очаквано доведоха до множество съобщения за сериозни странични ефекти като психоза, продължителни пристъпи на паника, дълготрайни нарушения на възприятията, опасно поведение, понякога с трагичен изход. Естествено, това бързо привлече общественото внимание. Новите психонавти като Тимъти Лиъри също увеличиха общественото възмущение, като открито пропагандираха употребата на психеделици. До 1972 г. психеделиците са включени в списъка на "Единната конвенция за наркотичните вещества" на ООН.
Ако обаче си мислите, че годините на свободна употреба на психеделици не са ни дали нищо друго освен хипи културата, грешите. През 50-те и 60-те години на ХХ век са публикувани повече от 1000 статии, в които се изследва въздействието на психеделиците в психотерапията, като се лекуват психични разстройства и зависимости при повече от 40 000 участници. За съжаление повечето от тези проучвания са проведени, казано официално, на ниско методологично ниво. В повечето от трудовете нямаше статистическа обработка на резултатите. Изводите бяха направени въз основа на субективни съобщения на пациентите, като например: "Докторе, мисля, че се чувствам по-добре. Нямаше единна скала за оценка на пациентите, нямаше скрупульозен подбор на групите, нямаше точни критерии за диагностициране на заболяването, нямаше анализ на страничните ефекти. Въпреки това през последните години бяха направени няколко опита за извличане и анализ на данни от повече или по-малко надеждни по-стари проучвания. Едно от проучванията е насочено към пациенти с голямо депресивно разстройство. При 335 лица от 423 (почти 80%) в 19 проучвания е установено значително подобрение след прием на психеделици.
Своеобразна преоценка на наследството на психеделичната терапия е важна част от новия ренесанс и преосмисляне на ролята на психеделиците в съвременната психофармакология. От една страна, технологиите и методите са изминали дълъг път за половин век и позволяват изследвания на ниво, недостъпно през 60-те години на миналия век, и ако работата от тези години, при всичките си несъвършенства, все пак отчита нещо интересно. От друга страна, клиницистите се сблъскват с проблема за резистентността към лечението с антидепресанти. Едва 30% от пациентите отговарят на такова лечение, което, при съпътстващото нарастване на честотата на депресивните разстройства, е обезпокоително. Както знаем, отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Така започва възраждането на интереса към психеделиците.
Днес в повечето страни психеделиците са незаконни наркотици. "Съседството" с кокаина и хероина в ограничителните списъци значително навреди на репутацията на психеделиците, въпреки това неслучайно те се оказаха сред "боклука". Към средата на 60-те години на ХХ век психеделиците се разпространяват свободно в обществото. Не само младежите от контракултурната среда, но и съвсем почтени хора си позволяваха да почиват и да се отпускат с помощта на халюциногени (оттук и изразът "развлекателни наркотици"). Неконтролираните "експерименти" с дози и комбинации от вещества очаквано доведоха до множество съобщения за сериозни странични ефекти като психоза, продължителни пристъпи на паника, дълготрайни нарушения на възприятията, опасно поведение, понякога с трагичен изход. Естествено, това бързо привлече общественото внимание. Новите психонавти като Тимъти Лиъри също увеличиха общественото възмущение, като открито пропагандираха употребата на психеделици. До 1972 г. психеделиците са включени в списъка на "Единната конвенция за наркотичните вещества" на ООН.
Ако обаче си мислите, че годините на свободна употреба на психеделици не са ни дали нищо друго освен хипи културата, грешите. През 50-те и 60-те години на ХХ век са публикувани повече от 1000 статии, в които се изследва въздействието на психеделиците в психотерапията, като се лекуват психични разстройства и зависимости при повече от 40 000 участници. За съжаление повечето от тези проучвания са проведени, казано официално, на ниско методологично ниво. В повечето от трудовете нямаше статистическа обработка на резултатите. Изводите бяха направени въз основа на субективни съобщения на пациентите, като например: "Докторе, мисля, че се чувствам по-добре. Нямаше единна скала за оценка на пациентите, нямаше скрупульозен подбор на групите, нямаше точни критерии за диагностициране на заболяването, нямаше анализ на страничните ефекти. Въпреки това през последните години бяха направени няколко опита за извличане и анализ на данни от повече или по-малко надеждни по-стари проучвания. Едно от проучванията е насочено към пациенти с голямо депресивно разстройство. При 335 лица от 423 (почти 80%) в 19 проучвания е установено значително подобрение след прием на психеделици.
Своеобразна преоценка на наследството на психеделичната терапия е важна част от новия ренесанс и преосмисляне на ролята на психеделиците в съвременната психофармакология. От една страна, технологиите и методите са изминали дълъг път за половин век и позволяват изследвания на ниво, недостъпно през 60-те години на миналия век, и ако работата от тези години, при всичките си несъвършенства, все пак отчита нещо интересно. От друга страна, клиницистите се сблъскват с проблема за резистентността към лечението с антидепресанти. Едва 30% от пациентите отговарят на такова лечение, което, при съпътстващото нарастване на честотата на депресивните разстройства, е обезпокоително. Както знаем, отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Така започва възраждането на интереса към психеделиците.
Психеделиците през Втория ренесанс
В края на 2018 г. влиятелната FDA (Food and Drug Administration) нарече псилоцибина "пробивна терапия" за лечение на терапевтично резистентна депресия. Е, нека да видим на какви изследвания се основава мнението на тази организация. В пионерското проучване на Робин Кархарт-Харис на 12 пациенти, които не могат да бъдат лекувани с конвенционални антидепресанти, са дадени две дози псилоцибин (10 и 25 mg) с разлика от една седмица. Симптомите на депресия при пациентите намаляват значително след една седмица и остават на същото ниво дори след 3 месеца. Същите изследователи увеличили извадката до 20 пациенти и разгледали какво ще се случи шест месеца след приема на псилоцибин. Отново се наблюдавало стабилно подобрение. Когато приемът на псилоцибин бил съпроводен с психотерапия, пациентите станали по-отворени (в психологически смисъл екстраверсията се увеличила), изчезнала тяхната анхедония (нежелание и неспособност да се наслаждават), което съвпаднало с по-доброто разпознаване на емоциите на лицето. В подобно проучване пациентите дори били оценявани по отношение на чувството им за единство с природата и политическите им възгледи (либерални/авторитарни). Освен че подобрили депресивните симптоми, тези, които приемали псилоцибин, имали по-силна любов към природата и по-либерални политически възгледи.
В края на 2018 г. влиятелната FDA (Food and Drug Administration) нарече псилоцибина "пробивна терапия" за лечение на терапевтично резистентна депресия. Е, нека да видим на какви изследвания се основава мнението на тази организация. В пионерското проучване на Робин Кархарт-Харис на 12 пациенти, които не могат да бъдат лекувани с конвенционални антидепресанти, са дадени две дози псилоцибин (10 и 25 mg) с разлика от една седмица. Симптомите на депресия при пациентите намаляват значително след една седмица и остават на същото ниво дори след 3 месеца. Същите изследователи увеличили извадката до 20 пациенти и разгледали какво ще се случи шест месеца след приема на псилоцибин. Отново се наблюдавало стабилно подобрение. Когато приемът на псилоцибин бил съпроводен с психотерапия, пациентите станали по-отворени (в психологически смисъл екстраверсията се увеличила), изчезнала тяхната анхедония (нежелание и неспособност да се наслаждават), което съвпаднало с по-доброто разпознаване на емоциите на лицето. В подобно проучване пациентите дори били оценявани по отношение на чувството им за единство с природата и политическите им възгледи (либерални/авторитарни). Освен че подобрили депресивните симптоми, тези, които приемали псилоцибин, имали по-силна любов към природата и по-либерални политически възгледи.
Псилоцибинът е използван и в няколко плацебо-контролирани проучвания. Тяхната цел е била да се оценят качествата на този психеделик за намаляване на признаците на тревожност и депресия при терминално болни пациенти с рак. В едно от проучванията като плацебо е използван ниацин - никотинова киселина, която във висока доза (250 mg) предизвиква някои физиологични ефекти, подобни на тези на психеделиците, докато псилоцибинът е прилаган в ниска доза (0,2 mg/kg). Лечението е било съпроводено с психологическа подкрепа за пациентите (а те са били общо 12) и е било ослепително.
По етични съображения пациентите са били контрол за самите себе си (състоянието преди лечението е било разглеждано като референтна точка). В това проучване не е установено статистически значимо подобрение. От друга страна, друго плацебо-контролирано проучване, включващо 51 пациенти с тежко онкологично заболяване, показва значително подобрение пет седмици след приема на псилоцибин. Като плацебо е използвана ниска доза псилоцибин (1 или 3 mg), която е сравнена с висока доза (22 или 30 mg). Интересно е, че след пет седмици пациентите са били прехвърлени от ниска към висока доза и обратно (в клиничните изпитвания това се нарича кросоувър дизайн). Положителният ефект на високата доза не изчезнал. Ефектът от ниската доза бил много по-слаб и не продължил дълго, дори ако изследваните лица били прехвърлени на високата доза.
За механизма на действие на психеделиците
Нека разгледаме установената гледна точка за механизмите на действие на психеделиците. Вече знаем, че истинските психеделици се свързват с рецепторите 5-HT2A. Те действат като пълни или частични агонисти. Това означава, че съединението имитира "родния" лиганд на рецептора (в нашия случай серотонин) по своята структура и ефекти. Но нека бъдем честни: психеделиците имат афинитет и към други серотонинови рецептори. Единствената разлика е в степента на афинитет - по-висок за някои рецептори и по-нисък за други.
Въпреки това 5-HT2A рецепторите не са случайно избрани като основни "мишени". Активирането на тези рецептори в мозъчната кора и подкоровите структури се смята за общ за животните и хората механизъм, чрез който психеделиците променят поведението и психологията. При гризачите, които най-често се използват в различни фармакологични експерименти, аналогът на психеделичния ефект при хората е реакцията на потрепване на главата. От гледна точка на наблюдателя, няколко минути след инжектирането на психеделик мишката започва да прави резки потрепвания на главата, сякаш е надвикана от досадно насекомо. Гледната точка на мишката е неизвестна за нас. Не е ясно дали мишката вижда някакви халюцинации, както ние, хората, ги разбираме, но различни изследвания сочат, че животните имат нарушено зрително възприятие, което е необходимо за пространственото обучение. Фактът, че именно 5-HT2A рецепторите участват в действието на психеделиците, стана известен благодарение на блокирането им от селективния антагонист кетансерин, след което всеки психеделик вече не може да предизвика клатене на главата.
По етични съображения пациентите са били контрол за самите себе си (състоянието преди лечението е било разглеждано като референтна точка). В това проучване не е установено статистически значимо подобрение. От друга страна, друго плацебо-контролирано проучване, включващо 51 пациенти с тежко онкологично заболяване, показва значително подобрение пет седмици след приема на псилоцибин. Като плацебо е използвана ниска доза псилоцибин (1 или 3 mg), която е сравнена с висока доза (22 или 30 mg). Интересно е, че след пет седмици пациентите са били прехвърлени от ниска към висока доза и обратно (в клиничните изпитвания това се нарича кросоувър дизайн). Положителният ефект на високата доза не изчезнал. Ефектът от ниската доза бил много по-слаб и не продължил дълго, дори ако изследваните лица били прехвърлени на високата доза.
За механизма на действие на психеделиците
Нека разгледаме установената гледна точка за механизмите на действие на психеделиците. Вече знаем, че истинските психеделици се свързват с рецепторите 5-HT2A. Те действат като пълни или частични агонисти. Това означава, че съединението имитира "родния" лиганд на рецептора (в нашия случай серотонин) по своята структура и ефекти. Но нека бъдем честни: психеделиците имат афинитет и към други серотонинови рецептори. Единствената разлика е в степента на афинитет - по-висок за някои рецептори и по-нисък за други.
Въпреки това 5-HT2A рецепторите не са случайно избрани като основни "мишени". Активирането на тези рецептори в мозъчната кора и подкоровите структури се смята за общ за животните и хората механизъм, чрез който психеделиците променят поведението и психологията. При гризачите, които най-често се използват в различни фармакологични експерименти, аналогът на психеделичния ефект при хората е реакцията на потрепване на главата. От гледна точка на наблюдателя, няколко минути след инжектирането на психеделик мишката започва да прави резки потрепвания на главата, сякаш е надвикана от досадно насекомо. Гледната точка на мишката е неизвестна за нас. Не е ясно дали мишката вижда някакви халюцинации, както ние, хората, ги разбираме, но различни изследвания сочат, че животните имат нарушено зрително възприятие, което е необходимо за пространственото обучение. Фактът, че именно 5-HT2A рецепторите участват в действието на психеделиците, стана известен благодарение на блокирането им от селективния антагонист кетансерин, след което всеки психеделик вече не може да предизвика клатене на главата.
Откъде идва цялото това разнообразие от ефекти? - Нека да го разгледаме. Рецепторите 5-HT2A са интересни, защото са широко разпространени в мозъка. Една от най-"наситените" области на мозъка с тези рецептори е кората (особено префронталната част), или по-точно петият слой на кората, изпълнен с пирамидални неврони (те имат възбуждаща активност). Нервните пътища (аференти) от таламуса към кората също имат 5-HT2A рецептори в краищата си. Таламусът получава голямо количество сензорна и когнитивна информация от околната среда и я изпраща към кората на главния мозък. Пирамидалните неврони в този случай играят ролята на свързващо звено, което свързва информационните потоци от основните невронни вериги от таламуса към лежащите вериги в кората. Инхибиторните (GABA) неврони в кората и подкоровите структури също са богато "разпръснати" от 5-HT2A рецептори.
Съществува широко разпространено мнение, че въвеждането на психеделици нарушава кортикоталамичната комуникация. Таламусът, където е нарушено филтрирането на сетивната информация, "претоварва" тази информация към кората, където също е нарушено преразпределението на невронната активност. Това води до промени във възприятията, усещане за разделение на "Аз", халюцинации. Любопитно е, че подобни смущения в кортико-таламичната връзка могат да се открият и при пациенти с шизофрения. Съществува и различно виждане за това какво се случва с невронните връзки под въздействието на психеделици. Този възглед е свързан с понятието мозъчна ентропия - т.е. броят на невронните състояния, които мозъкът е способен да постигне. Приемането на психеделици увеличава ентропията. Това се изразява в значително намаляване на алфа осцилациите при магнито- и електроенцефалографията при пациентите. Това би трябвало да доведе до отслабване на прогностичните функции на кората на главния мозък, което води до намаляване на информационния поток "отгоре надолу" и увеличаване на потока "отдолу нагоре". Поради това, по-специално под въздействието на психеделици, реакцията на неочаквани стимули се забавя. Според тази хипотеза психеделиците не прекъсват кортико-таламичните връзки, а ги модифицират. Някои изследвания обаче подкрепят ентропийните ефекти, докато други не ги потвърждават. Въпросът очевидно се нуждае от по-нататъшно проучване.
Приемането на психеделици е съпроводено с редица психологически промени, които могат да се разглеждат като положителни, особено в контекста на депресия или тревожност. В много проучвания върху здрави доброволци и в клинични изпитвания се отбелязват емоционална възбуда, повишена чувствителност и освободеност, докато чувствителността към негативни емоционални стимули намалява. При здрави хора ЛСД и псилоцибинът подобряват разпознаването на положителни емоции върху лица и, обратно, затрудняват разпознаването на отрицателни такива. Обикновено този комплекс фиксира информацията за негативните преживявания и е винаги готов да я възпроизведе при необходимост. По същество това е защитен механизъм, за който вече е известно, че излиза от контрол при депресия и посттравматично стресово разстройство. Тогава негативните спомени се възпроизвеждат отново и отново, като счупена плоча, и възприемането и обработката на негативните емоции се засилват.
Оказа се, че след прием на психеделици връзката между комплекса амигдала и кората на главния мозък отслабва. Оттук и промяната към положителни емоции. Нещо повече, при пациентите с депресия тези промени се запазват значително по-дълго, отколкото при здравите доброволци. Чувства като раздвояване на Аз-а, премахване на самоограниченията и поява на усещане за единство с всичко и всички, често наблюдавани при прием на психеделици, вече е по-трудно да се опишат с помощта на някакъв отделен невронен път. Различни изследвания показват, че в мозъка се наблюдават мащабни промени в различни невронни мрежи в кората на главния мозък и между кората на главния мозък и лимбичните структури. С други думи, свързаността е засилена. Промените в самовъзприемането водят до промени в общуването с другите хора. Често срещан ефект от приема на психеделици е повишаването на емпатията и социалното взаимодействие, както с терапевта, така и с други хора; засилва се алтруистичното поведение.
Защо се появява терминът "проклятието на победителя"?
Много обещаващи лекарства, които са показали фантастични резултати в предклиничните и пилотните клинични изпитвания, в крайна сметка се провалят в широкомащабните изпитвания.Това е станало известно като "проклятието на победителя".
Всъщност изпитванията на психеделици са се придвижили само една крачка напред в сравнение с онези стари, ненадеждни проучвания отпреди половин век. За това има основателни причини (малките извадки не се броят). И така, сериозна причина № 1 е липсата на подходящо плацебо. Особеността на психеделиците, както вече знаем, е в специфичните им ефекти, които трудно могат да се прикрият с каквото и да било. Разбира се, правят се опити за това. Както видяхме, използват се ниацин или просто оцветена вода (в случая с аяхуаска), бенадрил. В проучванията, в които е използван "кросоувър", ослепителният ефект изчезвал светкавично, когато пациентите преминавали от плацебо към психеделици и обратно - толкова забележима била разликата от приема на двете вещества. Особено неудачно тук е използването на ниски дози като плацебо. За пациента ниската доза може да не е субективно забележима, но ще има положителен ефект върху симптомите на депресията, макар и по-краткотраен. Това в никакъв случай не може да се нарече плацебо!
Причина № 2 - е липсата на ясна представа за оптималната дозировка на лекарствата. Колко психеделика са ни необходими, за да има максимален ефект върху състоянието на пациентите, но да се избегнат нежелани реакции? Анализирайки данните от клиничните проучвания, прави впечатление, че психеделиците са ефективни във всяка доза. Установено е, че минималната доза псилоцибин, която няма да има никакъв ефект, е 0,028 mg/kg. Тъй като малки дози психеделици, избрани като плацебо, се оказаха неочаквано добри в няколко изпитвания, веднага възникна интерес към използването на само малки дози - микродозиране. Анализът на същите клинични изпитвания обаче показва, че колкото по-висока е дозата, толкова по-добър е ефектът. Някои дори отбелязват, че мистичното преживяване, което изпитват пациентите, е положително свързано с намаляване на тревожността и депресивните симптоми. Това означава, че двадесет милиграма псилоцибин са по-добри от един милиграм. Но един милиграм не предизвиква халюцинации, а продължителността на ефекта може да се увеличи чрез многократни приеми. Тази дилема може да бъде решена само чрез сравнително изследване. Но за да се направи това, трябва да има и плацебо контрол за висока доза психеделик и се връщаме към причина № 1. При клиничните изпитвания на повечето лекарства до втората фаза на изпитването обикновено вече е формирана представа за необходимите дози. Не така стои въпросът с психеделиците.
Сериозна причина № 3 - е подборът на субектите. Много често участниците в тестовете имат история на употреба на психеделици. Тъй като набирането на доброволци често става чрез интернет сайтове, където общностите на психонавтите обсъждат личния си опит с развлекателни наркотици, има подозрения, че някои доброволци с готовност се съгласяват на опити, за да получат законно нова доза незабравими усещания. Например в споменатото по-рано двойно сляпо изпитване на псилоцибин върху пациенти с рак в терминален стадий 55 % от участниците са имали предишен опит с психеделични вещества. В пионерските изпитвания на Кархарт-Харис върху пациенти с терапевтично резистентна депресия пет от двадесетте субекта са открили и използвали псилоцибин по време на периода на наблюдение и оценка на продължителността на ефектите след приемането на последната доза (дизайнът на изследването наистина е бил отворен и контролиран. Проблемът не е само в това, че изследваните лица с опит в употребата на психеделици много добре знаят какво да очакват от тях (психеделиците), така че със своите очаквания "развалят" обективността на изследването. Лицата, които са имали отрицателен опит с употребата, просто ще избягват такива изпитвания. Освен това извадките са много хомогенни. По правило те са образовани европейци на средна възраст. Много от тях имат положителен опит с психеделични вещества. И много от тях се чувстват добре след кратък курс с псилоцибин, аяхуаска или ЛСД.
Причина № 4 - която също заслужава обсъждане, е присъствието на психотерапията в дизайна на всички изпитвания. Този компонент сам по себе си може да допринесе много за резултатите и да обърка изследователите. В един скорошен метаанализ на шест рандомизирани проучвания когнитивно-поведенческата психотерапия, широко използвана при лечението на депресия, се оказа ефективна за намаляване на тежестта на симптомите и постигане на ремисия. Ефектът от психотерапията продължава поне шест месеца. Интересно е, че ефектите на психеделиците често се наблюдават в рамките на подобен интервал от време. Струва си да се каже, че приемането на психеделици е силно зависимо от контекста и изисква да бъдат изпълнени много условия. Добре известно е, че пациентът лесно може да получи лош трип от психеделик, ако е в лошо емоционално настроение и в тревожна среда.
Заключение
Ще кажете, защо трябваше да изграждате "сградата" на психеделичната терапия толкова усърдно в продължение на две глави, само за да вземете чук и да я разбиете на парчета накрая?
Отговорът е, че не съм съборил нищо, а само съм посочил, че основата на "сградата" има пукнатини и дефекти.
Споделям оптимизма по отношение на психеделиците и самият аз съм имал няколко опита с ЛСД и псилоцибин. Да, психеделичните вещества имат известен потенциал, но съществуващите данни явно са недостатъчни, за да бъдат психеделиците декриминализирани и широко приети в медицинската практика. Много привърженици на психеделичната терапия виждат в законодателните ограничения сериозна спирачка за напредъка. Но дори и при всички ограничения, изследвания върху психеделиците са се провеждали и продължават да се провеждат. Заинтересованите изследователи трябва да положат всички усилия, за да направят резултатите по-надеждни. Не емоциите или завишените очаквания за "вълшебен куршум", а само педантичната научна работа ще даде отговор на въпроса: "Дали психеделиците са свръхефективни антидепресанти и възможно ли е да се легализират психеделиците по целия свят без съпътстващата ги опасност за хората?".
Съществува широко разпространено мнение, че въвеждането на психеделици нарушава кортикоталамичната комуникация. Таламусът, където е нарушено филтрирането на сетивната информация, "претоварва" тази информация към кората, където също е нарушено преразпределението на невронната активност. Това води до промени във възприятията, усещане за разделение на "Аз", халюцинации. Любопитно е, че подобни смущения в кортико-таламичната връзка могат да се открият и при пациенти с шизофрения. Съществува и различно виждане за това какво се случва с невронните връзки под въздействието на психеделици. Този възглед е свързан с понятието мозъчна ентропия - т.е. броят на невронните състояния, които мозъкът е способен да постигне. Приемането на психеделици увеличава ентропията. Това се изразява в значително намаляване на алфа осцилациите при магнито- и електроенцефалографията при пациентите. Това би трябвало да доведе до отслабване на прогностичните функции на кората на главния мозък, което води до намаляване на информационния поток "отгоре надолу" и увеличаване на потока "отдолу нагоре". Поради това, по-специално под въздействието на психеделици, реакцията на неочаквани стимули се забавя. Според тази хипотеза психеделиците не прекъсват кортико-таламичните връзки, а ги модифицират. Някои изследвания обаче подкрепят ентропийните ефекти, докато други не ги потвърждават. Въпросът очевидно се нуждае от по-нататъшно проучване.
Приемането на психеделици е съпроводено с редица психологически промени, които могат да се разглеждат като положителни, особено в контекста на депресия или тревожност. В много проучвания върху здрави доброволци и в клинични изпитвания се отбелязват емоционална възбуда, повишена чувствителност и освободеност, докато чувствителността към негативни емоционални стимули намалява. При здрави хора ЛСД и псилоцибинът подобряват разпознаването на положителни емоции върху лица и, обратно, затрудняват разпознаването на отрицателни такива. Обикновено този комплекс фиксира информацията за негативните преживявания и е винаги готов да я възпроизведе при необходимост. По същество това е защитен механизъм, за който вече е известно, че излиза от контрол при депресия и посттравматично стресово разстройство. Тогава негативните спомени се възпроизвеждат отново и отново, като счупена плоча, и възприемането и обработката на негативните емоции се засилват.
Оказа се, че след прием на психеделици връзката между комплекса амигдала и кората на главния мозък отслабва. Оттук и промяната към положителни емоции. Нещо повече, при пациентите с депресия тези промени се запазват значително по-дълго, отколкото при здравите доброволци. Чувства като раздвояване на Аз-а, премахване на самоограниченията и поява на усещане за единство с всичко и всички, често наблюдавани при прием на психеделици, вече е по-трудно да се опишат с помощта на някакъв отделен невронен път. Различни изследвания показват, че в мозъка се наблюдават мащабни промени в различни невронни мрежи в кората на главния мозък и между кората на главния мозък и лимбичните структури. С други думи, свързаността е засилена. Промените в самовъзприемането водят до промени в общуването с другите хора. Често срещан ефект от приема на психеделици е повишаването на емпатията и социалното взаимодействие, както с терапевта, така и с други хора; засилва се алтруистичното поведение.
Защо се появява терминът "проклятието на победителя"?
Много обещаващи лекарства, които са показали фантастични резултати в предклиничните и пилотните клинични изпитвания, в крайна сметка се провалят в широкомащабните изпитвания.Това е станало известно като "проклятието на победителя".
Всъщност изпитванията на психеделици са се придвижили само една крачка напред в сравнение с онези стари, ненадеждни проучвания отпреди половин век. За това има основателни причини (малките извадки не се броят). И така, сериозна причина № 1 е липсата на подходящо плацебо. Особеността на психеделиците, както вече знаем, е в специфичните им ефекти, които трудно могат да се прикрият с каквото и да било. Разбира се, правят се опити за това. Както видяхме, използват се ниацин или просто оцветена вода (в случая с аяхуаска), бенадрил. В проучванията, в които е използван "кросоувър", ослепителният ефект изчезвал светкавично, когато пациентите преминавали от плацебо към психеделици и обратно - толкова забележима била разликата от приема на двете вещества. Особено неудачно тук е използването на ниски дози като плацебо. За пациента ниската доза може да не е субективно забележима, но ще има положителен ефект върху симптомите на депресията, макар и по-краткотраен. Това в никакъв случай не може да се нарече плацебо!
Причина № 2 - е липсата на ясна представа за оптималната дозировка на лекарствата. Колко психеделика са ни необходими, за да има максимален ефект върху състоянието на пациентите, но да се избегнат нежелани реакции? Анализирайки данните от клиничните проучвания, прави впечатление, че психеделиците са ефективни във всяка доза. Установено е, че минималната доза псилоцибин, която няма да има никакъв ефект, е 0,028 mg/kg. Тъй като малки дози психеделици, избрани като плацебо, се оказаха неочаквано добри в няколко изпитвания, веднага възникна интерес към използването на само малки дози - микродозиране. Анализът на същите клинични изпитвания обаче показва, че колкото по-висока е дозата, толкова по-добър е ефектът. Някои дори отбелязват, че мистичното преживяване, което изпитват пациентите, е положително свързано с намаляване на тревожността и депресивните симптоми. Това означава, че двадесет милиграма псилоцибин са по-добри от един милиграм. Но един милиграм не предизвиква халюцинации, а продължителността на ефекта може да се увеличи чрез многократни приеми. Тази дилема може да бъде решена само чрез сравнително изследване. Но за да се направи това, трябва да има и плацебо контрол за висока доза психеделик и се връщаме към причина № 1. При клиничните изпитвания на повечето лекарства до втората фаза на изпитването обикновено вече е формирана представа за необходимите дози. Не така стои въпросът с психеделиците.
Сериозна причина № 3 - е подборът на субектите. Много често участниците в тестовете имат история на употреба на психеделици. Тъй като набирането на доброволци често става чрез интернет сайтове, където общностите на психонавтите обсъждат личния си опит с развлекателни наркотици, има подозрения, че някои доброволци с готовност се съгласяват на опити, за да получат законно нова доза незабравими усещания. Например в споменатото по-рано двойно сляпо изпитване на псилоцибин върху пациенти с рак в терминален стадий 55 % от участниците са имали предишен опит с психеделични вещества. В пионерските изпитвания на Кархарт-Харис върху пациенти с терапевтично резистентна депресия пет от двадесетте субекта са открили и използвали псилоцибин по време на периода на наблюдение и оценка на продължителността на ефектите след приемането на последната доза (дизайнът на изследването наистина е бил отворен и контролиран. Проблемът не е само в това, че изследваните лица с опит в употребата на психеделици много добре знаят какво да очакват от тях (психеделиците), така че със своите очаквания "развалят" обективността на изследването. Лицата, които са имали отрицателен опит с употребата, просто ще избягват такива изпитвания. Освен това извадките са много хомогенни. По правило те са образовани европейци на средна възраст. Много от тях имат положителен опит с психеделични вещества. И много от тях се чувстват добре след кратък курс с псилоцибин, аяхуаска или ЛСД.
Причина № 4 - която също заслужава обсъждане, е присъствието на психотерапията в дизайна на всички изпитвания. Този компонент сам по себе си може да допринесе много за резултатите и да обърка изследователите. В един скорошен метаанализ на шест рандомизирани проучвания когнитивно-поведенческата психотерапия, широко използвана при лечението на депресия, се оказа ефективна за намаляване на тежестта на симптомите и постигане на ремисия. Ефектът от психотерапията продължава поне шест месеца. Интересно е, че ефектите на психеделиците често се наблюдават в рамките на подобен интервал от време. Струва си да се каже, че приемането на психеделици е силно зависимо от контекста и изисква да бъдат изпълнени много условия. Добре известно е, че пациентът лесно може да получи лош трип от психеделик, ако е в лошо емоционално настроение и в тревожна среда.
Заключение
Ще кажете, защо трябваше да изграждате "сградата" на психеделичната терапия толкова усърдно в продължение на две глави, само за да вземете чук и да я разбиете на парчета накрая?
Отговорът е, че не съм съборил нищо, а само съм посочил, че основата на "сградата" има пукнатини и дефекти.
Споделям оптимизма по отношение на психеделиците и самият аз съм имал няколко опита с ЛСД и псилоцибин. Да, психеделичните вещества имат известен потенциал, но съществуващите данни явно са недостатъчни, за да бъдат психеделиците декриминализирани и широко приети в медицинската практика. Много привърженици на психеделичната терапия виждат в законодателните ограничения сериозна спирачка за напредъка. Но дори и при всички ограничения, изследвания върху психеделиците са се провеждали и продължават да се провеждат. Заинтересованите изследователи трябва да положат всички усилия, за да направят резултатите по-надеждни. Не емоциите или завишените очаквания за "вълшебен куршум", а само педантичната научна работа ще даде отговор на въпроса: "Дали психеделиците са свръхефективни антидепресанти и възможно ли е да се легализират психеделиците по целия свят без съпътстващата ги опасност за хората?".
